Life After: The Garden of Artificial Delights
73 GAN generated images, 2020
Life After: The Garden of Artificial Delights is a browser-based triptych that consists of 73 AI-generated elements, populated by 32 trans-species creatures. The title refers to the work of Hieronymus Bosch's apocalyptic triptych The Garden of Earthly Delights.
When you first open Life After: The Garden of Artificial Delights, a small fragment of the work fills the screen. Reloading the work reveals a different fragment each time. It is up to the visitor to explore this garden by clicking, dragging, and zooming in and out. Exploring the work from the inside out, from detail to a wide shot, becomes a journey into a fictional world between digital mythology and autonomous artificial intelligence.
Image generation
I created these images by training an Nvidia Stylegan v.1 algorithm on a custom dataset that included 60k photos of women, along with those of different animals. I wanted to achieve an unexpected mix between the different categories of images.
The images of women came from two datasets compiled for the needs of clothing recognition algorithms for online shopping. These images have a specific “fashion industry” iconography.
The dataset also included dogs from the Stanford Dogs Dataset, animals from Oregon Wildlife, butterflies, moths, spiders, and flowers from the Leeds Butterfly, Ecuador Moths, and Costa Rica Moths datasets, as well as images from FishDataset, WhalesCropped, and others.
The algorithm successfully generated images that resembled those in the different training sets. However, the lack of homogeneity in the training data, caused the algorithm to also generate completely new images. I selected these images for my work and collaged them together with images generated by pre-trained models of landscapes.
The classification of the different images was done manually using a color clasificator written in python by Martin Stratiev.
AI and Feminism
This work continues topics from my work Nudes. Nudes is a series of 3D printed sculptures, which I created by combining animal and female sculptures found online. The starting point for these sculptures was a collection of sexist expressions used to dismiss and insult women, such as pussy, cow, or pig in English. These insults are used to control womens' appearance in society. Similar expressions exist in many Indo-European Languages.
For Life After, I wanted to continue this exploration into the meaning of female monsters and extend it further. I also wanted to enlist Artificial Intelligence (AI), the machine, as an ally to expose widespread stereotypes.
We tend to think of AIs as objective, although the technology has proven to transfer and even enforce biases and stereotypes. I wanted to encode these stereotypes within the training dataset and so to replicate them in the output. The training dataset included literal images of all the different expressions used to insult or name-call women.
The result was quite revealing. The newly generated images of women are scary and unsettling. They still carry the notion of the stereotypes but the meaning shifts from insulting and down putting to one of empowerment.
The AI in Life After functions as a distorted looking glass that helps us change our perspective. By distorting, transforming, deforming images we take for granted, the work makes us ask ourselves what made these monsters so crippled and scary. What are the effects of turning the female figure into an object for displaying overpriced garments created by underpaid workers, more often than not other women, forced to work under terrifying conditions? What stereotypes are the women who buy these clothes trying to conform to? And how many of the animals whose photos are in the training datasets will soon be extinct? The AI-generated distortions help us see the cracks in the artificial paradise we pursue while our real world is falling apart.
Resistance
Artificial Intelligence as a filtering tool on social media, as a crime prediction tool, or as a decision shortcut in social care should be considered a technology of oppression. In my work, I attempt to explore how AI can be a technology of resistance.
Albena Baeva
Albena Baeva creates interactive installations for urban spaces and galleries for which she uses new technologies, creative programming and DIY practices. She has two MAs; in Restoration (2008) and in Digital Art (2010) from the National Academy of Art in Sofia where she specialized in technologies of art practices from the 12th to 21st century. In 2011 she was awarded the international Essl Art Award for contemporary art and Vienna Insurance Group Special Invitation.
She is co-founder of Runabout project, a platform for interdisciplinary performances and studio for interactive design Reaktiv and router gallery Gallery. Within the Runabout project she works with musicians, dancers, poets and engineers to create new interactive performance instruments.
Her works have been shown in museums for contemporary art like Essl (Austria, 2011), EMMA (Finland, 2013), Museum for contemporary art Vojvodina (Serbia, 2015), at galleries and festivals for video and performance in Austria, Bulgaria, Czech Republic, Cyprus, Denmark, France, Finland, Germany, Hungary, Italy, Lithuania, Switzerland, Serbia, Turkey, Ukraine and USA.
Life After: The Garden of Artificial Delights has been realised with support from the Solidarity in Culture programme, Sofia Municipality and the kind support of Telilab at Technical University of Sofia.
Живот след: Градината на изкуствените удоволствия
73 GAN генерирани изображения, 2020
Албена Баева прекарва последната година в обучаване на GAN и StyleGan изкуствени интелекти, за да генерира изображения на чудовищни тела. Получовешки - полуживотински, тези създания сякаш са излезли от хипнотични фантазии на рай и ад, и населяват едновременно митологичното минало и научно фантастичното бъдеще.
Нейната последна работа „Живот след: Градината на изкуствените удоволствия“ е триптих, създаден за браузър, наподобява на гоблен на фантазен свят, населен с 32 хибридни създания. Работата ни напомня апокалиптичното произведение на Йеронимус Бош „Градината на земните удоволствия“, към която се отнася и заглавието.
Работата на Баева с изкуствен интелект е в основата на няколко актуални произведения като „Опасни същества, живеещи в дълбините“ (показана в галерия „Галерия” през ноември 2019), стъклописа „Автопортрет“ (показан в галерия +359 през 2019), серията маслените картини „Опасни женски същества, живеещи в дълбините“ (показан по-рано през 2020 в галерия „Доза“) и In-contact, танцово представление, чиято премиера ще се състои през юли в Литва.
Когато първо отворите „Живот след: Градината на изкуствените удоволствия“, малък фрагмент от работата изпълва екрана. С всяко актуализиране на браузъра се разкрива различен детайл. От посетителя зависи да изследва тази градина като кликва и мести мишката, увеличава и намалява картината. Отвътре навън, от детайл към общ план, това е пътуване в един фиктивен свят на предела на съвременната дигитална митология и бъдещата автономност на изкуствения интелект.
Албена Баева създава интерактивни инсталации за градски пространства и галерии като използва нови технологии, програмиране и „направи си сам“ практики. Има две магистратури по „Реставрация“ (2008) и „Дигитални изкуства“ (2010) от Националната художествена академия в София, където специализира в технология на изкуството от 12ти до 21ви век. През 2011 г. печели международната награда за съвременно изкуство „Есл“ и специална покана от VIG.
Тя е един от основателите на платформа за интердисциплинарни пърформанси Runabout project, студио за интерактивен дизайн „Реактив“ и рутер галерия „Галерия“. В Runabout project Баева работи с музиканти, танцьори, поети и режисьори и заедно с тях създава нови интерактивни инструменти.
Нейни работи са показвани в музеи за съвременно изкуство „Есл“ (Австрия, 2011), „ЕММА“ (Финландия, 2013), Музей за съвременно изкуство Войводина (Сърбия, 2015 и 2019), в изложби и на фестивали за видео и пърформанс в Австрия, Америка, България, Германия, Дания, Италия, Кипър, Литва, Сърбия, Турция, Унгария, Украйна, Франция, Финландия и Швейцария.
„Живот след: Градината на изкуствените удоволствия“ се реализира с подкрепата на Столична община, по инициативата „Солидарност в културата” и Telilab към Технически университет - София.